Сайт за готини жени
Още в началото на боледуването ми от хепатит реших, че в момента, в който спра да приемам медикаменти, ще започна да правя 24-36 часови ежеседмични гладувания и постепенно ще се подготвя за едно по-дълго гладуване с цел да изчистя тялото си от патогенни микроорганизми. Знаех, че традиционно се лекуват със силни антибиотици, а продължителното гладуване е една от алтернативните и приемливите за мен формаи на лечение.
И тъй като приключих с лекарствата още в средата на третия месец, веднага се заех да осъществя намерението си. Междувременно научих за един много древен метод за прочистване на целия храносмилателен тракт, който щеше да ми спести приемането на каквото и да било разхлабително средство. Нарича се Шанк-Пракшалана и обикновено приключва със специално захранване, но аз реших, че е много подходящ за начало на моите кратки гладувания.
Много готини каки преди да започват фитнес си правят клизма и с чаша солена вода. Пиенето на вода и упражненията се редуват, докато не се появят позиви за ходене до тоалетната. Започнат ли веднъж да излизат изпражнения, се редуват вода, упражнения, ходене до тоалетната и така, докато започне да излиза сравнително чиста вода. След това се пият 2-3 чаши несолена вода и се предизвиква повръщане. След 30-60 минути лудата кака се прави „задължително” захранване с добре сварен ориз.
При първият ми опит за Шанк-Пракшалана още след първите чаши вода започна да ми се гади. Стигнах до 10-тата , но изпражнения почти не излизаха, затова предизвиках повръщане и набързо приключих. След това 3 дена имах мускулна треска от упражненията.
След седмица реших да опитам пак. Този път обаче, предварително подготвих организма си и цял ден бях на чай и плодове. Вечерта като се прибирах вкъщи, за около минута усетих силна горещина в гърдите, точно там, където „видях” центъра на съществото си.
Направих си клизма, приготвих си солена вода и започнах. Упражненията минаваха плавно едно в друго и ми се сториха много приятни. Пиех чаша след чаша, но не усещах нито гадене, нито някакво друго неразположение, а това беше сигурен признак, че водата преминава през стомашно-чревния тракт безпрепятствено. И въпреки, че излизаха съвсем малко изпражнения и вода, смятах опита за успешен и продължавах. След 12-тата чаша, когато вече мислех да спирам, излезе и първото голямо количество редки фекалии.
Веднага след това се промени отношението ми към упражненията – промени се стойката ми, сетивата ми се насочиха навътре, енергията ми пулсираше чак до пръстите на ръцете, усещах леко отмаляване и едновременно с това тонизиране на тялото. Продължих да редувам пиене на вода, движение, ходене в тоалетната, миене, докато не започна да излиза почти чиста вода. В продължение на 4 часа изпих 20 чаени чаши, които са точно 5 литра солена вода и направих 18 серии упражнения. Накрая, след като изпих 2 чаши несолена вода и повърнах, ми идеше да литна, толкова лека се чувствах.
————–
Но в тази работа имаше нещо много странно – по време на цялата процедура не можех да се оттърва от чувството, че започвам едно дълго 25 дневно гладуване. Защо точно 25 не знам, така се появи. До този момент всичко, което бях практикувала беше във формат 12х12, 8х8… но 5х5 не бях правила. И освен това имах силната увереност, че това гладуване ВЕЧЕ се беше случило. И сякаш не аз го започвах, а то започваше мене. И се започна.
Готини жени Клизма
Правенето на клизма е доста деликатна работа и изискваот лудата кака известни познания по анатомия и физиология. Лично аз използвах за целта т.нар. „луда кака дамски душ” – крушообразен гумен резервоар с вместимост 0,5 л. и пластмасов накрайник. Затоплях събраната през деня урина до температура малко над тази на тялото, навлажнявах ануса със слюнка, внимателно вкарвах по-голямата част от накрайника и бавно изтисквах резервоара. Урината способства отмиването на утайки и откъсването на фекални камъни от стените на дебелото черво. Когато събраното количество урина не беше достатъчно (ползвах общо около 1,5 л. течност), добавях вода – също добре затоплена.
След вкарването на течността, лудата кака прави един вид класически масаж на корема, който обикновено се ползва против запек. Дясната длан на лудата кака се поставя в областта под пъпа, отгоре се слага лявата и с умерено силен натиск се прави спиралообразен масаж по часовниковата стрелка, като първата извивка минава под пъпа, а втората – над него и завършва до лявата слабинна гънка. При това, втората извивка минава точно по хода на дебелото черво и завършва в сигмоидната извивка. Дебелото черво на лудата кака започва долу вдясно на корема, където е апендикса и края на тънкото черво, продължава нагоре, минава напречно над пъпа, слиза надолу към лявата ингвинална гънка, завива към средата на тялото (тук е сигмоидната извивка), след което слиза към ануса. Освен този масаж, който улеснява придвижването на съдържимото на червата към правото черво и ануса, правех и допълнително намачкване на корема. След това се сгъвах на две и чаках – не спирах да клеча в тоалетната, докато не излезеше тъмнокафява фекална вода (поне при мен това излизаше накрая).
Правех си клизма всеки ден, но едва на 8-я ден се убедих в ефикасността на метода, който ползвам и добих известна увереност. Цялата процедура ми отнемаше около 30 мин.
Освен всекидневните клизми на лудата кака, другото задължително нещо, което лудата кака прави е прочистване на храносмилателния тракт през 3-4 дни. В самото начало, както и в първата половина на периода използвах Шанк-Пракшалана. Опитът ми показа обаче, че този метод не е подходящ за по-продължителни гладувания. Затова използвах два пъти по половин банка манитол, който свърши чудесна работа. За последно го ползвах на 17-я ден, а след това и него спрях, защото ми дразнеше стомаха.
Най-често лудата кака ползва упражнението Анулома-вилома. Сядам в удобна поза като внимавам гръбнака ми да е изправен, изпъвам врата като леко накланям брадичката надолу. Допирам върха на езика в небцето, поставям дясната ръка така, че палецът да опира дясната ноздра, показалецът и средният пръст са изправени и допират междувеждието, безименният пръст е върху лявата ноздра, а кутрето е свито. В това положение започвам вдишване с едната ноздра, задържане на въздуха и издишване през другата в съотношение 2:8:4. След това го правя и с другата ноздра и приключвам цикъла. Повтарям го от 6 до 12 пъти.
Вибрация. Това е похват както на класическия, така и на даоисткия масаж. Ритмичните тласъци оказват влияние върху всички тъкани, но най-вече върху нервната система. Вибрацията се предизвиква чрез почукване, удряне, пляскане. Почукването се извършва бързо, ритмично, с гъвкава и отпусната, мека китка. Пръстите на лудата кака са полусгънати и леко раздалечени един от друг. Когато са свити в юмрук, се прави леко удряне, а когато дланта е отворена – пляскане. Вибрацията цели както стимулиране на нервната дейност, така и отделяне на задържали се секрети и токсини. Когато се обхожда цялото тяло – от главата до ходилата – се нарича „Изгонване на 100-те болести”.
Изкарване на сълзи. Поемам дълбоко въздух, отварям широко очи и се взирам в избрана точка на нивото на очите без да мигам. През цялото време правя дълбоки коремни вдишвания със задържане на дъха преди всяко издишване. Държа си очите отворени, докато излязат сълзи или докато паренето стане непоносимо. Тогава ги затварям, разтърквам дланите си докато се загреят и покривам очите си, за да може енергията да премине от тях в очните ябълки. Това упражнение също освобождава тялото от токсини и заболявания. През последните две седмици от гладуването, когато процесът на освобождаване стана интензивен, ми беше изключително трудно да държа очите си отворени дълго време.
На 2-я ден сутринта се събудих със сърцебиене, което до края на деня не можах да овладея с дишане. Имах и неравномерен сърдечен ритъм. В такъв случай се препоръчва компромисно пиене на плодов сок. Аз пих шипков чай с мед, след няколко часа се успокоих и продължих гладуването. По-късно разбрах, че за сърцебиене се говори, когато пулсът е ускорен до над 100 удара в минута, а моите бяха 88. По-скоро бях получила сърдечна невроза, която се изразява в страх от сърдечно заболяване, каквото всъщност няма.
На 12-я ден урината ми стана тъмна, с лоша миризма и получих остра болка в единия бъбрек. Започнах да чета от псалмите в Библията и още на първите редове болката ми изчезна. Това съм го ползвала и при предишни гладувания. Два дни по-късно урината ми вече беше светла и миришеше на мляко. Между другото, за пръв път получих такава болка преди около година и оттогава урината ми доста често придобиваше неприятна миризма. Вече си мислех, че така и ще си остане, но ето на…
Често ми се случваше да ми е отпаднало. Тогава просто си лягах и оставах вкъщи по цял ден. Използвах това, че съм в болнични и отлагах всичките си ангажименти.
Мисля, че начинът ми на хранене през последните месеци изигра в някака ва степен подготвителна роля за това ми гладуване.
Първо, строго спазвах противохепатитна диета – без пържени храни, мазни меса, колбаси, белтъчни храни с висока масленост, туршии, бобови растения, ядки, яйца, пикантни храни, какао, шоколад, кафе, алкохол, газирани напитки и др. После я комбинирах с някои основни принципи на разделното хранене. Постепенно, съвсем естествено от менюто ми отпаднаха прясното и киселото мляко, почти не ядях сирене, започнах да си приготвям пълнозърнест хляб. Преоткрих натуралните и прости храни, преоткрих продукти като целината и червеното цвекло, научих се да задоволявам потребността си от „сладичко” изцяло с мед.
Освен, че беше част от програмата ми за оцеляване, приготвянето на храна ми носеше и удовлетворение. Разбрах, че когато човек погледне на готвенето като на творчески процес, непременно се появява и радостта.
След периода на захранване смятам да изоставя всякакви диети и да започна да се храня балансирано, като се ръководя единствено от вътрешното си усещане за „баланс”.
Истинско чувство за глад на лудата кака се появи чак на 21-я ден. Това, което ме тормозеше от 6-я до 18-я ден беше една натрапчива, привличаща представа за вкусна храна. В началото се справях с нея като в продължение на 15-20 мин. казвах скоропоговорки, после четях рецепти, но през последните 5 дни на този период вкусната идея стана особено силна и ме преследваше дори и в сънищата ми. В такива моменти си спомнях за Шакямуни и за неговата устойчивост. Той седнал под едно смокиново дърво и се заклел да не мръдне от мястото си, докато не получи просветление. Цяла нощ го измъчвали демони, но на сутринта постигнал целта си.
Днес, на втория ден откакто лудата кака се опитва да реализирам желанието си за „захранване”, си направи изследвания. Използвам думата „захранване” съвсем условно, тъй като организмът ми все още е настроен за „изчистване” и „очистителните кризи” прода ължават.
Резултатите на лудата кака :
MCV – 63 fL; MCH – 20,8 pg – стойностите са под минималните, но според лекуващия лекар това е „неважно”.
Глюкоза – 5,7 mMol/L; Левкоцити – 7,0 G/L; Еритроцити – 6,25 T/L; Хемоглобин – 130 g/L; Хематокрит – 0,393 L/L; MCHC – 330 g/L; Тромбоцити – 332 G/L; СУЕ – 3 mm/h – всички в границите на референтните стойности.
коментар на луда кака неспециалист :
Стойността на еритроцитите и много близо до приетата горна допустима граница, което е съвсем логично като се има предвид, че те участват в поддържането на киселинно-алкалното равновесие в кръвта.
Ниските стойности на MCV и MCH са едни от показателите за наличие на анемия, която понякога се появява временно при чернодробни заболявания.
Когато животът ми се ръководи от моята личност, така наречената „Пламенка”, няма никакво значение какво мисля, какво казвам, какво правя или не правя, ям ли, гладувам али – няма значение. Всичкото е вятър работа, понеже се случва насън и с едното отваряне на очите се изпарява като дим.
Когато пък „Аз”-ът владее живота ми, виждам, че няма нищо кой знае какво в това да се въздържаш от света, в частност – от храната. Дисциплината и изобщо хигиената на гладуването ми съвсем не бяха резултат на волеви акт. Не съм положила и най-малкото усилие, за да ги постигна, нито пък имам някакви заслуги за устояване на изкушенията.
По време на това гладуване узнах много за природата на моят „Аз”. Когато „Аз”-ът ме ръководи, в мен няма място за колебания, съмнения или въпроси. Просто правя каквото трябва, за да се случва животът. И още – за „Аз”-а няма невъзможни неща. Лично аз го оприличавам на „носорог в атака” – нищо, ама нищо на света не може да го спре.
В момента, в който спрях да изследвам света и насочих вниманието си към себе си, разбрах, че единственото поле за експерименти, с което разполагам е собственото ми тяло и въатаобще, собствения ми живот.
Написах заглавието на тази статия още в първия ден от гладуването. Почти всеки ден я допълвах, изменях, съвсем изключвах определени пасажи. По този начин проследявах промените в отношението ми. Постепенно отпаднаха думи като „грешка”, „прошка”, „извинение”, „благодарност”, „енергийна защита”.
Виждах, че отказът ми от вода затруднява работата на бъбреците и движенията ми, но това можеше да бъде и естествена реакция на организма, така че приемах нещата такива, каквито са и си изтърпявах неразположенията. Бях готова да платя всяка цена. Не правех „грешки”, понеже давах най-доброто от себе си и трупах опит. В началото посрещах слънцето с благодарност, но в един момент се оказа, че няма на кого да благодаря. Всичкото неразбиране, което срещнах от страна на близки хора беше всъщност подкрепа и съвсем нямах нужда от „защита”.
Вече ми стана навик да не спазвам напълно ничии напътствия, и да не признавам друг авторитет, освен собствения си. Съветите на именити лекари или на хора с голям опит в гладуването приемам само като препоръки и използвам само ония от тях, които разпознавам през личния си опит. Така направих и този път.
—————
Извода, който лудата кака направи е, че гладуването е един изцяло вътрешен, творчески процес. Нито можеш да го споделиш с някого, нито някой да ти помогне, нито да го направи вместо теб, нито заедно с теб… нищо от това не е възможно. Дори и да опиша всички външни признаци, не е възможно да споделя същността. Всеки сам, според собствените си сили, нагласи и опит, би могъл да опита и да го преоткрие за себе си.
Къде може да срещнем повече готини жени
Готини жени 